НАЛЮБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЛЮ̀БВАМ, -аш, несв.;налю̀бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Любя много, голямо количество. Барем си ерген, мамо, поодоо [походих], / убави моми, мамо, налубоо. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 122.

НАЛЮ̀БВАМ СЕ несв.;налю̀бя се св., не‑

прех. Разг. Любя, любя се до насита, насищам се да любя или да се любя. Манол тихо запя: "Кой има майка и татко, / да седи, да се наседи, кой има рода голяма, / да ходи, да се находи, / кой има либе хубаво, / да люби, да се налюби — / дошло е време разделно." А. Дончев, ВР, 182. — Ти не се сърди на мене, Смърт, / аз не съм ти съгрешила в нищо. / Милия тогава първи път / ме целуваше във храста скришом. / .. / Ще умра преди да се налюбя. Д. Методиев, Худ. С I, 472. Дек има село големо, / там има моме юбаве, / ../ там д̀идем да се налюбиш. Нар. пес., СбВСтТ, 490.