НАЛЮЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЛЮ̀ЛЯМ¹, -яш, св., прех. Диал. Налюлея.

НАЛЮ̀ЛЯМ СЕ св., непрех. Диал. Налюлея се. Не мога да се налюлям.

— От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАЛЮ̀ЛЯМ², -яш, св., прех. Диал. Залюлея, залюлям обикн. много неща. — Е га ги налюлехме ония ми ти чанове, .. , то бе .. чудесия, каквато нема друга. Н. Хайтов, ШГ, 112. налюлям се страд.