НАЛЮТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЛЮ̀ТВАМ
НАЛЮ̀ТВАМ, -аш, несв.; непрех. Диал. Налютявам1. Христина сложи вестник на масата и заговори смутено: — То май нищо няма за ядене. От обед остана малко боб — пържен .. Ама налютва. Т. Монов, СН, 242.