НАЛЮТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЛЮТЯ̀ВАМ¹, -аш, несв., непрех. За ястие — имам слабо лютив вкус, лютя малко; налютвам. Пиперките налютяват.

НАЛЮТЯ̀ВА МИ несв., непрех. Усещам слаба лютивина, лют вкус при вкусване на храна и др. Яденето налютява, навярно някоя от чушките е люта.

НАЛЮТЯ̀ВАМ², -аш, несв.; налютя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане люто; подлютявам. // Ставам причина обикн. част на тялото да има вкус или усещане за лютене, лютивина. Налютих си ръцете. △ Лукът ми налюти очите и сълзят.

2. Диал. Ядосвам, разгневявам някого; разлютявам. — Виж, даскалице, тия наши добри, кротки хора, дето тъй те обичаха, как ги налюти с твоя грях. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 133. — Арапине, наши господине, / по друм идет страшен йе делия / и страшно ми коня налютило, / от нози му огон искри летат. Нар. пес., СбНУ VII, 96.

НАЛЮТЯ̀ВАМ СЕ несв.;налютя̀ се св., непрех. 1. Ставам лют, подлютен; подлютявам се. Имало е люта чушка и яденето се налюти. // За част от тялото — чувствам лютене поради досег, с нещо люто. Очите ми се налютиха, докато рязах лук. △ Езикът ми се налюти от яденето.

2. Диал. Обхваща ме яд, гняв; разлютявам се. Знаеха го като обичлив човек, който отсред пътя се връщаше да помогне някому да пренесе товара си. Ала намръщеше ли се, налютеше ли се за нещо, и конете му дори клюмваха уши. П. Япов, ГД, 95. — Пускам те — върви да се видиш с жената и децата... Затова те взех, а ти беше готов да се налютиш. Д. Спространов, ОП, 298. Се налюти малечек Огненче, / си изваде сабя дипленица, / я пресече софра позлатена. Нар. пес., СбБрМ, 121. ● Нар.- поет. Люто се налютявам. Юнак са люто налюти / и жално му са нажали; / Въсьодна конча храняно, / .. / Отиде в гора зелена. Нар. пес., СбНУ VII, 41. Се налюти люто моме, / люто колнит, солдзи ронит: / "Да би дал Бог колко киски, / колко киски на венецот, / толко града да обшеташ." Нар. пес., СбБрМ, 377.

— Друга (диал.) форма: налутя̀вам.