НАЛЮТЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЛЮТЯ̀ВАНЕ¹ ср. Рядко. Отгл. същ. от налютявам1 и от налютява ми.

НАЛЮТЯ̀ВАНЕ² ср. Отгл. същ. от налютявам2 и от налютявам се.