НАЛЯГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЛЯ̀ГАМ1, -аш, несв.; налѐгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. налѐгнат, св., прех. 1. Прех. и непрех. Натискам, наблягам върху нещо. Байко ще обтяга хартията, а мен ще накарат да налягам краищата ѝ върху лепилото. Т. Влайков, Пр. I, 7-8. Наляга го [ралото], дето трябва, повдига го, когато е нужно, и палешникът дълбоко се врязва в ровката целина. Т. Влайков, Съч. III, 325. Юзбашията заповяда да счупят вратата. Двама войници я налегнаха с гръб, тя изпращя и отскочи с трясък. М. Марчевски, П, 14. ● Обр. Щом потайна полунощ земя налегне — из гробовна твърд излизат духове. В. Марковски, ПЗ, 342. // За вятър, буря и под. — напъвам, напирам. Вятърът блъскаше в прозорците, налягаше върху вратите. Й. Йовков, Ж 1945, 180.
2. Прен. Обикн. в съчет. с крат. лич. местоим. във вин. За чувство, мисъл, състояние и под. — обхващам, обземам, завладявам някого. Войниците, .., носеха тъжно службата си. Сляпа тъга ги налягаше привечер. Д. Вълев, З, 21. — Ще хапнеш ли от любеницата? Виктор кимна, но апетитът му се е поизпарил, налягат го невесели, черни мисли — и за него самия, и за бъдещето на семейството му. Др. Асенов, ТКНП, 53. Когато след малко ги [краката] потопи в топла вода, дрямката още повече го налегна. М. Грубешлиева, ПИУ, 289. Налегнала ме беше скука и безработица. Б. Шивачев, ПЮА, 247. Близо към полунощ, когато умора наляга конете и нас, .., виждаме познати очъртания на дървета. Й. Йовков, ВАХ, 10.
3. Прен. Разг. С особено усърдие се заемам, захващам се с нещо. Още щом влезе в къщи и наляга нещастното радио. Много обича да човърка разни грамофони, .. Въобразява си, че ги поправя. Ст. Христозова, ДТСВ, 5. Господинът сърба, мляска, хруска, / със рядко вдъхновение плюска, / налива винце, пие, бърше устни, / наляга порцията пак, да не изпусне. Д. Подвързачов, Б, 99.
4. Прен. Разг. Нападам1, връхлитам, налитам1. А с кого да започне своята борба за власт Мустафа хан IV? Румелия беше аянска, във всеки неин град седеше аян с крепостта, с дружината и парите си. Да се заловиш с един от тях, ще рече да те налегнат всичките. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 520. Откакто султанът се смени, в столицата не минаваше ден без зрелище. Я хората на Кабакчиоглу ще налегнат за грабеж Търговската чаршия; я Кабакчиоглу с хората си ще гони из улиците дружина развеселени еничари, налегнали за грабеж друга пък чаршия. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 517. Налегнали са ни мишки. △ Налегнаха ни болести.
5. Прен. Непрех. Остар. и диал. Настоявам. С Левски, .., така веднъж / се счепкахме. / .. / Ази все налягах: "Цар, та цар". П.П. Славейков, КП, ч. III, 104. И Тотка наляга за венчило... "Аз, каже Димитров, не бързам." Ив. Вазов, Съч. ХI, 139. Преди няколко време се извести, че британският амбасадор е налягал пред султана с една програма от реформи. Пряп., 1903, бр. 79, 2. налягам се, налегна се страд.
НАЛЯ̀ГА МЕ несв.;нелѐгне ме св., непрех. Обикн. в несв. Обхваща ме силно желание да направя нещо; налита ме. — Ами вие? — заинтересувах се аз. — Как издържате вие? — Кои ние? — Вие, язовирците... — Е, първом и аз се поозаптих, и мене ме налягаше да си прибера куфара и да си ида в къщи, на топло .. Ама удържах. Др. Асенов, СВ, 91.
◊ Налягам си / налегна си парцалите (дрипите,дрипелите). Разг. Преставам да действам или да се противопоставям; кротувам, мирувам, смирявам се. Налягат ме / налегнат ме бърчините. Диал. Обхваща ме страх, тревога.