НАЛЯ̀ГАНЕ

НАЛЯ̀ГАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от налягам1 и от налягам се; натискане. 2. Сила, с която се натиска; натиск. Налягането, което изпитвах върху себе си, беше толкова силно, че имаше опасност да бъда пресуван. ВН, 1958, бр. 2000, 4. ● Обр. Не само военната, но и социалната буря тласкаше облаците към България и караше иначе твърдата кожа на българската буржоазия да чувствува силата на политическото налягане. Д. Казасов, ВП, 673. // Физ. Степен на въздействие, натиск на газове или течности върху някаква повърхност. Затворена в ограничено пространство, парата упражнява налягане. Физ. Х кр, 1951, 79.

3. Остар. и диал. Наблягане. С особено налягане и с по-издигнат глас четеше тя края на това евангелие. Т. Влайков, Съч. II, 212.

Атмосферно налягане. Физ. Натискът, който въздухът оказва с теглото си във всяка точка в атмосферата, върху земната повърхност и предметите по нея; барометрично налягане. — Ако времето започне да се разваля, какво става? — Атмосферното налягане намалява — отвърнаха няколко седмокласника. П. Проданов, С, 132. Високо атмосферно налягане. Кръвно налягане. Мед. 1. Натискът на кръвта в кръвоносните съдове, зависещ от работата на сърцето, от съпротивлението в кръвоносната мрежа и от гъстотата на кръвта. Понякога лекарят, който даваше упойката, съобщаваше пулса

и кръвното налягане [на пациентката]. 2. Хипертония. Едва след смъртта му [на писателя Димитър Димов] научихме, че е имал високо кръвно налягане и че често се е съветвал със свой доверен лекар. Г. Караславов, БП, 299.

Списък на думите по буква