НАЛЯГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЛЯ̀ГВАМ, -аш, несв.(рядко);наля̀гам, -аш, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. 1. Лягаме мнозина или всички. Върху тая постеля налягваме всички по ред — тато до пещта, мама към ковчега, а по средата ние, децата. Т. Влайков, Пр I, 9-10. Веднага след вечерята децата тихо налягаха върху своя одър, всяко на своето място по възраст. Д. Талев, ГЧ, 297. Мъжете се разгърдиха и налягаха на сянка. К. Петканов, ЗлЗ, 131. Овцете бяха налягали вече и преживяха. Ил. Волен, БХ, 82. Изведнъж се чу командата "Залегни" и целият взвод наляга встрани от пътя.

2. За растения, стъбла и други изправени предмети — наклоняваме се в посока към земята. Тя се спря сред неожънатия ечемик и му каза: — Остави се от този мерак, мъжо! Жъни, че ечемикът прегоря и наляга! К. Петканов, БД, 220. На места тия колони са налягали, изкълцани, изронени и изпоядени от зъба на времето. Ив. Вазов, Съч. ХV, 47. Коце седна на земята и машинално заскуба налягалата трева. А. Страшимиров, А, 111.