НАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМ¹. Вж. ние.

НАМ², на̀мът, на̀ма, мн. няма, м. Остар. и диал. Чест, достойнство, — Не ме осрамвай, ти думам... отвържи ме! — Аха, чунким намът ще ви падне, зере чорбаджийски род сте... хе, бре, келеши! А. Страшимиров, ЕД, 83. — Сега да си го [дервиша] целунеш, .. — Какво? Целувам го, мари, ей оногова с черната брада — младия, за едина нам го целувам, ей така, каквото е надут. Ц. Гинчев, ГК, 200-201.

— От перс. през тур. nam.

НАМ³ (съкр. на̀-) частица. За образуване на неопределителни местоимения и наречия, напр.: нам-какво, нам-къде, нам-кой, нам-защо, нам-как и под.; не знам.

— Друга форма: нъм.