НАМАГНЕТИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМАГНЕТЍСВАМ, -аш, несв.;намагнетѝсам, -аш и намагнетѝша, -еш, мин. св. намагнетѝсах, св., прех. Остар. Книж. Намагнитизирам, намагнетизирам. На това основание, можем според волята си да намагнетисаме просто мегко желязо и в същия миг, .. да спрем тока. Лет., 1876, 83. намагнетисвам се, намагнетисам се страд.