НАМАГНИТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМАГНЍТВАМ, -аш, несв.;намагнѝтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Спец. Намагнитизирам, намагнетизирам; намагнетизирвам, намагнитизирвам, магнитизирам. Противоп. размагнитвам, размагнитизирам. Но щом токът мине по дебелата жица, той намагнитва железния сноп, който притегля чукчето и .. токът ся прекъсва. И. Гюзелев, РФ, 420.

2. Прен. Рядко. Предизвиквам нервно напрежение, възбуда; възбуждам. Нейната остра, винаги противопоставяща му се мисъл предизвиква неговите възражения, намагнитва цялата му мислеща същност. Бл. Димитрова, Лав., 217. намагнитвам се, намагнитя се страд. и взаим. Тъй като соленоидът действува като същ магнит, то с него, както и със секи магнит, могат да ся намагнитват железни и стоманяни брусове. И. Гюзелев, РФ, 396. Има ли по-голямо родство от женското съперничество в любовта? Два трепета се срещат в едно магнитно поле и взаимно се намагнитват още повече. Бл. Димитрова, ПКС, 93.

НАМАГНЍТВАМ СЕ несв.;намагнѝтя се св., непрех. Спец. Намагнитизирам се, намагнетизирам се, намагнетизирвам се, намагнитизирвам се, магнитизирам се. Противоп. размагнитвам се, ра?магнитизирам се. Ако през макарата се пропусне променлив ток чрез трансформатор, то сърцевината се намагнитва и размагнитва съгласно измененията на променливия ток. К, 1963, кн. 1, 47. Някои магнитни материали притежават свойството, като се намагнитят веднаж, да запазват магнитизма си за дълго време. Т. Кръстев и др., СТ, 271.