НАМАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАМА̀ЗВАМ, -аш, несв.;нама̀жа, -еш, мин. св. нама̀зах, св., прех. 1. Мажа нещо изцяло или колкото е нужно. Гана замълча. Внимателно оглеждаше добичетата и намазваше леко раните им. Ст. Даскалов, СЛ, 116. Рада намаза дедовата Дичова погача с мед, намаза я, намаза, па прийде при него, наведе се, целуна му ръка и му даде погачата. М. Георгиев, Избр. разк., 81. Тетка е намазала дъските с перкетин и Нели и Лили по терлици постоянно се плъзгат по тях. В. Бончева, АП, 48. Лицето ѝ [на жената] бе намазано с кисело мляко, което засъхнало, почваше да се люпи. М. Грубешлиева, ПИУ, 27-28.
2. Разг. Слагам смазка на машина, движеща се част и под.; смазвам2. Стоян Гърмодолеца завеждаше биволиците при ковача да ги обуе, намазваше колата,.. и тръгваше по кирии. Ил. Волен, МДС, 99. Чичо Марин и Мишка намазаха тракторите с дебел слой масло. А. Гуляшки, МТС, 277. Госпожа майорката на два-три пъти му се кара и го навиква — за нищо нещо: задето не бил изтрил добре мушамата на масата, .., и задето не бил намазал вратата, ами скърцали като шопски кола. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 380. Цяла седмица Златан не се отдели от оръдието .. Бършеше дълго и старателно с омаслени парцали и най-малките му части, разглоби грижливо механизмите и ги намаза с нова, чиста смазка. П. Вежинов, ВР, 76-77.
3. Прен. Разг. с предл. от. Получавам облага, спечелвам от нещо. — Стига сме правили ортаклък с бедняците, нека и ние да намажем нещо от доларите и лирите. Д. Кисьов, Щ, 31. — Бъди благодарен, че покрай мене ще намажеш нещичко от социалните придобивки на студенството! Др. Асенов, И, 44-45.
4. Остар. Книж. Помазвам. Ония, които не са учени или божем не са намазани колко-годе с наречи-просвещение, а в детинството си били възпитани благочестиво, стават хора. Лет., 1874, 91. намазвам се, намажа се страд. и възвр. Вечерно време след измиване на краката с вода и сапун кожата се намазва добре с мехлема, а сутрин се на‑
пудря с пудрата. РД, 1966, бр. 247, 2. Лазар си направи два мустака, които стигаха чак до ушите му, намаза се под носа с лепило, цапна отгоре мустаците и ги натисна с два пръста. Ст. Марков, ДБ, 166. намазвам си, намажа си възвр. Намазвам си филия за закуска.
◊ Намажѝ вратата със зехтин да не скърца. Диал. 1. Казва се на някого, когато искат да го накарат да си върви, да го изпъдят. 2. Казва се на някого, когато излишно пита какво да прави. Намазвам / намажа въжето. Обикн. в бъд. и мин. вр. Бивам, бъда обесен. Далматинците помолиха Бенковски да вземе със себе си другаря им Стефо, който нямаше паспорт и можеше лесно да намаже въжето "по погрешка". Л. Стоянов, Б, 153-154. Шекир бей сърдито угаси цигарата си. Луда глава, ама ще намаже въжето. Д. Спространов, ОП, 366. Намазвам / намажа колата. Разг. Давам подкуп, рушвет. Намазвам / намажа ръцете (пръстите) на някого; намазвам / намажа с мед джуките на някого. Диал. Давам подкуп на някого. Намазвам си / намажа си гърлото. Разг. Пийвам вино или друго алкохолно питие. — Първен надигни тая шарена бъклица да си намажеш гърлото и да речеш: "На добър час да ни е селяни, и Бог да ни помага!" Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 382. Не мога ни (и) на малкия пръст да се намажа на някого. Диал. Стоя много по-долу от някого по личните си качества и възможности, далеч ме превъзхожда някой. Ни хубостта ѝ е хубост, ни дрехите ѝ са дрехи. Ех, кам нашите моми! Що е тя при тях? Нищо. Не може ни на малкия пръст да им се намаже. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 16. Лели ти Гени тие не могат и на малкия пръст да се намажат. Т. Влайков, Съч. II, 38. С мед да го (я) намажеш (намажа). Ирон. След условно изр. Много ще съм доволен от нещо, ще се примиря с нещо (ако нещо стане).