НАМАЧКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМА̀ЧКВАМ¹, -аш, несв.;нама̀чкам, ‑аш, св., прех. Разг. 1. Мачкам докрай много, голямо количество от нещо или всичко; изпомачквам, измачквам. — Затова ли вие така,..? — Нека вие, че да ни се махне веднъж от главата! — намачка дрехите Гана и строго го погледна. Ст. Даскалов, СЛ, 149. Намачкаха цял кораб грозде.

2. Мачкам докрай някого или нещо много или силно. Брат ми беше изстинал и трябваше да го намачкам по врата. △ Намачках панталоните си. намачквам се, намачкам се страд. и възвр. Намачках се в колата, трябва да си изгладя полата.

НАМА̀ЧКВАМ СЕ несв.;нама̀чкам се св., непрех. За дреха, плат и под. — ставам на гънки, чупки; измачквам се, омачквам се, смачквам се. Дрехите са се намачкали в куфара. △ Копринената ми блуза се е намачкала под полата.

НАМА̀ЧКВАМ², -аш, несв.;нама̀чкам, ‑аш, св., прех. Остар. и диал. Нацапвам, намацвам, изцапвам. Тоя вестник е до такава степен гнуснав, щото ние са боиме да не намачкаме ръцете си и оставяме го настрана. С, 1872, бр. 44, 348. Царот каза на алайките, кога ке си легнет керка му, да намачкаат катран по скалата, без да знает тая. Нар. прик., СбНУ ХIХ, 122. Одвай [едва] Марко тоа дочекало, / та ми зело една рогозина, / я намачка смола и катрана, / я завитка млада Ангелина, / я запали и ми я изгоре. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 103. намачквам се, намачкам се страд. и възвр.

НАМА̀ЧКВАМ СЕ, -аш се, несв.;нама̀чкам се, — аш се, св., непрех. Жарг. Нахранвам се; накльопвам се.