НА̀МЕК

НА̀МЕК, мн. -ци, след. числ. -ка, м. 1. Дума или израз, с който се изказва нещо непряко, със заобикалки; загатване, намекване. Свекървата не пропущаше случай да не ѝ заговори за деца и всяка нейна дума или намек пробождаше като нож сърцето на младата жена. Д. Талев, ПК, 165. — Ти си почнал с измекярство. Кръчмарят я погледна изумен и скандализиран. Намекът за миналото му го накара да почервенее от гняв. Д. Димов, Т, 266-267. Когато заговорваше с хората, струваше ѝ се, че зад всяка тяхна дума се крие ядовит намек за позора ѝ. Г. Райчев, Избр. съч. II, 159-160. — Следва да ти кажа, че дори от страна на едного — .. — бяха направени обидни намеци, че съм бил под твое влияние. Б. Райнов, ГН, 174.

2. Прен. Следа, признак за нещо или слабо доловимо подобие на нещо. Чак сега забелязах на гърчавото му лице нещо като далечен намек на усмивка и ми се видя по-мил човек [моят бивш учител]. Г. Краев, СК, 43. Но повечето от островите изглеждат съвсем пусти и необитаеми — .. — никаква земя, никакви градини, нито най-далечен намек, че някога тук е цъфтяла богата древна култура. П. Вежинов, ДМ, 9. Нещо обезпокоително ме очакваше. Но какво? Дали навън се носеше подранил, тревожен намек за близка пролет или по-скоро вътре в мене, в кръвта ми? Бл. Димитрова, ПКС, 52. В нея [ударничката Федотова], .., човек не забелязва и най-слаб намек на самохвалство. Н. Фурнаджиев, МП, 62.

— От рус. намек.

Списък на думите по буква