НАМЕРА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЀРА, мн. няма, ж. Диал. 1.Намяра. — Не му искам нито сметката, нито намерата! .. Още утре ще напуснеш, чу ли? Г. Караславов, Избр. съч. V, 219. ● Нар.-поет. Намера намеря. Нищо ми стрета не стрети, / не си намера намери, / тук [току] стрети клети чифути. Нар. пес., СбБрМ, 33-34.

2. В конструкция: Да ти се не види <дано> и + същ., + и намерата. Разг. Грубо. Употребява се като клетва за изразяване на остро несъгласие или възмущение по отношение на някакъв факт, посочен от съществителното. — Да си пребием инспектора! Къде го има това? .. Да му се не види и училището дано, и намерата. Ст. Даскалов, ПЯ, 114. — Да им се не видят и францушките имена, и намерата! Объркват човека само! Чудомир, Избр. пр., 46.