НАМЕРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЀРВАМ, -аш, несв.(остар. и диал.);намѐря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намирам; намирвам, намярвам. Ние .. не намерваме нищо осъдително във взетото си решение. П.Р. Славейков, Избр. пр. II, 87. Той [Цани Гинчев], освен дето редактираше списанието "Труд", намерваше и в най-голямото си утеснение време за научни занятия. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 66. "Какви намерваш радости в онази глухота? Ст. Михайловски, Съч. I, 3. Епикурейската школа също тъй намервала в Рим много последователи. Н. Михайловски, РВИ (превод), 316. Що си [поп Лазар] невеста оставя, / Кокво ѝ мана намерва, / дали не съм му донела, / донела и докарала / камила тежко имане? Нар. пес., СбВСтТ, 346. намервам се, намеря се страд.

НАМЀРВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. Книж. Възнамерявам; намерявам. Те, евреите, каза, се намерваха да си строят синагога, нова, дето да замести старата, че бе овехтяла съвсем. Вл. Свинтила, СЗЗ, 382. Анани много се почуди, че не са поканили Захарий [Зограф], и така се разгневи, че отпърво се намерваше да им върне писмото като непристойно за самоковската слава, която бе Захарий. Вл. СВинтила, СЗЗ, 408.

— От рус. намереваться.