НАМЕСВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЕСВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намесвам¹ и от намесвам се; намеса. Лилиев се е оплаквал от терора на паметта при творческия процес, от намесването на готови изрази, които той неумолимо е за‑

помнял и които понякога са нахлували в стиховете му. Е. Каранфилов, Б III, 158-159. Маргарита Спасова разказва за едно от успешните им [на парашутистите] намесвания при пилотирането на самолета, което им донася успеха. АК, 1971, бр. 1, 26. — Господин поручик, моля [отпуска] .. ако е възможно .. само за тая нощ .. ще се върна рано утре заран .. Намесването на помошник-командира реши въпроса в полза на Гражев. Ив. Мартинов, ДТ, 32.

НАМЀСВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от намесвам2 и от намесвам се; омесване, размесване.