НАМЕСТНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЀСТНИЦА ж. Остар. и диал. 1. Жена наместник¹ (в 1 и 2 знач.). Щото е кумът в мъжките тарпези .. това е кумицата или кумата на женските, като негова наместница. СбНУКШ, 62

2. Втора или трета жена на някого; любовница, наложница, държанка. — В края на краищата работата не е в това, че мръсникът Зауца, бащата на Лъвовата наместница Зоя, е преместил нашето тържище от Цариград в Солун! А. Гуляшки, ЗВ, 97.