НАМЀСТНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до наместник1. Когато дойде дума за потвърдението му [на Кортес] в наместническото му достойнство, явно ся показа, че ся боят от него, за да му въверят изново отнетата му веднъж власт. П. Кисимов, ОА II (превод), 180.