НАМЕТАЛО —Речник на българския език — алтернативна версия
НАМЕТА̀ЛО, мн. -а̀, ср. Широка свободно висяща връхна дреха без ръкави, която се намята върху раменете; пелерина, плащ, наметка1. Полюлявайки широките си плещи, загърнати в късо наметало от рисова кожа, предводителят на дърварите спря до средата на мегдана. Н. Хайтов, Л, 29. Изтръпнах от хлад. Нощем тук става много студено. Завих се с вълненото наметало и продължих. П. Бобев, К. 31. — Виж майка му. Наистина е много благородна. С ново копринено наметало. А. Каменова, ХГ, 57. Ти спираш с твойто пътно наметало, / зад теб остава минатият лес; / пред лудия ти поглед блясва бяло / познатото заснежено поле. А. Далчев, С, 92. ● Обр. Клоните на дърветата едва удържаха белите си наметала. П. Стъпов, ЧОТ, 114. Късно вечерта, когато полето притихна сгушено под тъмното наметало на дъжда, Каменов се върна в палатката си. Кр. Кръстев, К, 171.
2. Покривало за кон; чул. Едноцветните расови коне с никелираните сбруи и с дългите сини наметала,.., стъпваха грациозно и нервно. М. Кремен, РЯ, 66.