НАМЕТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАМЀТВАМ, -аш, несв.;намѐтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. намѐтнат, св., прех. Намятам1 (в 1, 2 4 и 6 знач.). После [Гергин],.. наметваше на изпотения си гръб едно Стояново кожухче .. и излизаше да се разходи край реката. Ем. Манов, ДСР, 484. Щом се мръкнеше, тя [дъщерята] наметваше едно зеленикаво манто, избеляло на раменете. Д. Калфов, Избр. разк., 23. Връху хитона наметвали дълга плащаница. Н. Михайловски, РВИ (превод), 136. ● Обр. И Витоша, и старият Балкан / син плащ наметват кадифян. К. Христов, ЧБ, 199. наметвам се, наметна се страд. и възвр. наметвам си, наметна си възвр. Наметвам си жилетка.