НАМЕТКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЀТКА¹ ж. 1. Наметало (в 1 знач.). Размахваше [Драгомир] свилената си наметка и гледаше с надуто достойнство към войскарите, за да го поздравят. М. Смилова, ДСВ, 290. Той [дервишът] беше висок сух мъж на преклонна възраст с дълга бяла наметка и дванадесетоъгълна кожена шапка, нахлупена до веждите. Ст. Дичев, ЗС I, 10. Непознатият хвана стареца за широкото му пъстро джубе, .. При движението неговата наметка се свлече от раменете. Ст. Загорчинов, ДП, 266. Централното настоятелство на туристическата организация е одобрило за горна дреха на туристите една наметка от плат, що не пропуща влага. Бълг., 1902, бр. 509, 3. ● Обр. Хапнахме и се заловихме да стегнем ските, за да се спуснем по бялата наметка на планината. П. Стъпов, ЧОТ, 117.

НАМЀТКА² ж. При плетене — премятане на конеца върху иглата, без да се изплита, с което се увеличава броят на бримките; намятане. Противоп. свивка.

НАМЀТКА³ ж. Диал. Бурен от семейство грапаволистни с големи заострени мъхнати листа и моравочервени гроздовидни съцветия, който расте по бунища и пущинаци; лепка, нахутка, шапово биле.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.