НАМЕШАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЀШАМ, -аш, несв.;намѐша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Намесвам¹, намесям¹ (Н. Геров, РБЯ). намешам се, намеша се страд.

НАМЀШАМ СЕ несв.;намѐша се св., непрех. Остар. и диал. Намесвам се, намесям се. Много пъти и слабий и недостойний Петър предаваше ся да ся владее от властолюбивата си съпруга, та затова бълга‑

рете, ненавикнали да глядат жена да ся намеша в правителствените им работи, бяха я намразили много. Д. Войников, КБИ, 109. Друга характеристическа отлика на Авраама беше това, дето той тако-речи никак ся не намешаше в игрите на връстниците си. Й. Груев, СП (превод), 177. Озъбените скали по склоновете, сипеите, голотата и храсталаците се намешат там, дето са били зелени лесове. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 24. Смрадливий дъх из устата е въздух, който е влязъл чист в устата, а вътре у тялото ся е размесил със смрадливи вещества. Тия смрадливи вещества ся намешат с въздуха или из въздушните цеви, или из стомаха, или из устата. КН, 1873, кн. 5, 14.