НАМЕЩАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЕЩА̀ВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.);намѐстя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намествам; намещам. Това интересно лице имаше глава колкото един юмрук и стан висок един аршин .., Тъй щото когато кафенето беше пълно и нямаше къде да седне, хаджи Ахил го намещаваше под тандъра. Ив. Вазов, Съч. VI, 162. Право кара Марко манастире; / затекъл е Марко у алтаро, / намещава камик за престоло. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 119. намещавам се, наместя се страд.

НАМЕЩА̀ВАМ СЕ несв. (остар. и диал.);намѐстя се св., непрех. Намествам се, намещам се. — Американски, — издума хаджи Смион, като се намещаваше. Ив. Вазов, Съч. VIII, 35.