НАМИГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЍГАМ, -аш, несв., непрех. 1. Мигам обикн. с едното си око, за да направя знак на някого; смигам. Лена се смееше и му намигаше с оная прелестна женска дяволитост, която винаги пленява мъжете. Ем. Манов, ДСР, 305. Той [синът на кмета] не откъсваше погледа си от мене, правеше ми някакви знаци, намигаше ми за нещо, докато накрая баща му го перваше с дървената лъжица през ръцете. К. Калчев, ПИЖ, 54-55. Той [чорбаджията] разглежда полицата минутка-две, намига незабелязано на съседа си и я връща на Отона. Н. Хайтов, ШГ, 129. Моми ми с очи намигат, / невясти с раки ми махат. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 190.

2. Прен. Поет. За светещо тяло или светлина — светя с трепкаща светлина, ту намалявам, ту усилвам светлината си. Беше късна полунощ, а там през ъгълчетата на затъмнения с черна хартия прозорец, като сребърно петно намигаше електрическа светлинка. Ив. Хаджимарчев, ОК, 206. Вече е привечер. Слънцето намига иззад могилите. П. Велков, СДН, 315.