НАМИГНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЍГНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.);намѝгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Намигвам; намигувам. — Галуничке, либовниче, / що ма често погледнуваш / .. / с ляво око намигнуваш? Нар. пес., СбВСтТ, 460. намигнувам си, намигна си взаим.