НАМИЛУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМИЛУ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Диал. Милувам се много, до насита; нагалвам се. Зли хора с клевети изскубаха мъжа ѝ от ръце, не беше му се още нагледала и намилувала, хвърлиха го някъде в тъмни зандани и от есенес сама крее и вехне тя като цвете в засуха. П. Тодоров, И II, 20. "Зайди, зайди, тизе ясно слънце, / да замръкне таз руса девокя, / да се Геро с мома нацелува, / нацелува, Геро, намилува." Нар. пес., СбВСтТ, 1016.