НАМИНАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАМИНА̀ВАМ, -аш, несв.;намѝна, ‑аш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Отивам, спирам или влизам за малко някъде за да видя, да проверя нещо; отбивам се, наобикалям, заобикалям2. Храним се известно време мълчаливо, по-точно до момента, когато филетата са изконсумирани и момичето наминава, за да разбере какъв ще бъде десертът. Б. Райнов, НН, 369. Той често-често започна да наминава към общината, за да види дали няма я писмо, я телеграма. К. Караславов, Избр. съч. 373. — Вчера минаха през нашето село дюлгере, .., наминаха у дома, .., нахраних ги, напоих ги, посприказахме се. Ил. Блъсков, ДБ, 97. "Бояно, мома убава, / намини, либе, намини, / към мойта ладна меана, / да ядем агне печено, / да пием вино чървено!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 249.