НАМЍРАМ

НАМЍРАМ, -аш, несв.;намѐря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Откривам, виждам, установявам мястото на някого, нещо, поради това, че го търся или съм го загубил. Противоп. губя, изгубвам. Бяхме решили да изпратим нарочно хора да намерят някои от апостолите и да ги поканят да пренесат своята деятелност и между нас. К. Величков, ПРСп. I, 15. — Где намираш в планината жени? — То жени сякъде ще намериш, като търсиш. Елин Пелин, Съч. IV, 42. Той пипнешком намери револвера си, стана, тихо отвори вратата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 29. Вървят, разпитват по кръстопътищата, де живее Иречек, най-сетне, сетил се някой, че въпросът е за професор Иречек, казал им де да попитат, попитали и го намират. Ал. Константинов, БГ, 40. Никъде не намерих книгата, навярно съм я дал на някого.Намериха загубения паспорт. // Неочаквано или случайно попадам някъде на нещо, някого; натъквам се. Въглища не се купуват никога на тон. Домакинята грабва ръждясала кофа и през три улици си донася от склада десетина килограма. Ако случайно намери по пътя паднала бучка, навежда се и грижливо я прибира. М. Грубешлиева, ПП, 32. Мнозина говореха, че Вълчан бил намерил имане. Й. Йовков, Ж 1945, 52. Както си вървях вчера, намерих десет лева на улицата. // След настойчиво търсене успявам да доставя, да осигуря нещо потребно, което е трудно достъпно. Знаеше, че намирането на булченско було в тези тежки времена не е работа на Въкрила. Тя сама ще потърси и ще намери було. Г. Караславов, ОХ I, 422. — Трябва да намерим в селото някоя кола. Л. Стоянов, Х, 69. През това време аз не мислех за нищо друго, освен за децата си, как да не останат гладни, и като видях, че тя [жена ми] намери хляб и за тях, и за нази, готов бях да работя с нея и за нея, та ако ще би и душата си да изработя. П.Р. Славейков, Избр. пр II, 22. Имаше прожекции и от девет, но билетите се бяха свършили. За седем също нямаше, но Оля се надяваше, че ще намери на "търси се". Сл. Македонски, ЕЗС, 107.

2. Разг. Установявам съществуването, наличието на нещо, което не е било известно до момента; откривам. От две години съм легнал, а не мога да намеря цяр за болестта си. А. Каралийчев, НЗ, 165. Какво ли не мислиха и не вярваха изпръво [хората]! Отведнаж не могли да ся договедят за големите Божи работи, а помалко-малко съглядвали, бележили, лучили и намирали, докле проумели всичко, що знаят сега. Лет., 1872, 96. Геолозите намериха близо до Панагюрище медни руди.Намирам нова закономерност. // В съчет. със същ. като отговор, решение, изход и под. След определени действия, размишления успявам да определя, да измисля или установя това, което се посочва от съществителното; откривам. Ето няколко важни, жизнени за нас въпроси, на които ние, .., ще се помъчим да подирим и намерим ясни и положителни отговори. Г. Кирков, Избр. пр. I, 87. Изведнъж пред него се явил войник със заповед да го следва при Марцел. Архимед отказал да върви, докато не намери решение на своята задача. Матем., 1967, кн. 2, 6. Чернев спря, натисна устни със своя показалец на дясната си ръка и се помъчи да намери изход. А. Страшимиров, Съч. I, 193. Тя не можеше да гледа спокойно къщната си работа и все намираше причина да поизлиза до тия, до ония из селото. Елин Пелин, Съч. III, 117. Намирам лице на правоъгълник.

3. Успявам да избера този, това, което е най-подходящо за определена цел, определени потребности или изисквания; подбирам. — Я да те оженим бе, а... — Я се остави, холан! — Не, не, шегата настрана, ожени се наистина, ще ти намерим тука някоя мома. Ал. Константинов, Съч. I, 269. Речта на Яворов този път вървеше по-гладко, макар че той се запъваше от време на време и даже като че ли нарочно се забавяше, за да намери подходящия израз. М. Кремен, РЯ, 82. И не знаеше какво е това, и не можеше да намери думи за молитвата си. Елин Пелин, Съч. IV, 51. Отец Матей ги [селяните] гледаше с големи усмихнати очи, подръпваше рядката си, късо подстригана брада и всекиму намираше да каже по нещо. Д. Марчевски, ДВ, 10.

4. Заварвам, виждам някого или нещо на някакво място или в някакво определено състояние, положение. Момчето загасваше лампата и си лягаше, а сутрин, като ставаше, намираше господаря си или още на масата, или проснат на пода като труп. Елин Пелин, Съч. III, 148. Боян Тенев се връщаше вкъщи с дълбока бръчка на челото и намираше жена си бледна и отегчена. М. Грубшлиева, ПП, 72. — Иванко, когото аз намерих весел и безгрижен, начена да ходи умислен и нажален. В. Друмев, И, 7. Поп Дочо поздрави енориашите си, които никога не виждаше в черква, но затуй пък всякога ги намираше в кръчмата. Й. Йовков, Ж 1945, 151. Намерих масата сервирана за обед.Намерих стаята си почистена.

5. В съчет. със същ. като приют, убежище, гостоприемство и под. Получа‑

вам някъде за себе си това, което се изразява от съществителното. Когато бил в Браила, Недялко се навъртал край "сиромашката" печатница на дядо Димитър Паничков, където хъшовете намирали не само приют, но и храна. Н. Ферманджиев, РХ, 242. Крепостта е била използувана само при неприятелски нападения, и то от околното население, което е намирало в нея сигурно убежище. Ст. Михайлов, БС, 266. Рядко бели хора бяха намирали такова гостоприемство сред туземците. Гр. Угаров, ПСЗ, 363. Българите напомнят средновековните евреи, от всъде гнетени и преследвани, намиращи покой и малка една утеха при домашната камина. П. Р. Славейков, Събр. съч. VI(2), 43. Бежанците намериха спасение в България.

6. Обикн. със следв. изр. със съюз че. Установявам някакъв факт, положение, за което става дума в следващото изречение; констатирам. Ходят на Халиловата чешма да пият вода. Докторчето намерило, че водата ѝ била много лековита. Г. Караславов, Избр. съч. II, 186-187. — Аз намирам, че зората е по-красива от залеза. Д. Кисьов, Щ, 42. Крайненци мълчаха и го [Манолаки] гледаха, защото мнозина отдавна не бяха го виждали и намираха, че е все тъй пълен, но много остарял. Й. Йовков, ЧКГ, 131. // В съчет. със същ. като кусур, недостатък и под. — установявам наличие, съществуване на нещо, което се назовава от съществителното; констатирам. — Още не дошла учителката, преспанци ѝ намериха триста кусури. Проклетия! Д. Талев, ПК, 242.

7. Със сказ. опред., обикн. прил. На мнение съм, преценявам, че някой или нещо притежава или съдържа качество, назовано от прилагателното. Когато момите изкараха песента, раздадоха се похвали от ергените, които я намериха хубава. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 178. — Питаш, от какво е тоя белег на челото ми? Слушай, да ти разкажа историята! Може би, ще я намериш интересна. Той е от пушка. Ив. Карановски, Разк. I, 73. Начетените българи, които очакваха напредък чрез просветата, намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие. Ив. Унджиев, ВЛ, 351.

8. Книж. В съчет. с отвл. същ., като израз, приложение, проявление, отражение и др. Означава осъществяване на действие по значението на съществителното. Намирам приложение — прилагам се. Тази стомана, която е по-тънка от цигарена хартия, ще намери най-широко приложение в електропромишлеността. К, 1963, кн. 1, 45. Намирам проявление — проявявам се. Тия странни особености на характера му .. намериха проявление в поведението му още в ранна възраст. А. Гуляшки, ЗВ, 69. Намирам израз — изразявам се. Демократичните преобразования намериха израз в новите закони.

9. В съчет. със същ. като воля, сила и под. и следв. подч. изреч. със съюз да. Успявам да организирам и проявя качествата си, назовани от съществителното, за да направя, постигна нещо, отбелязано в следв. изр. Беше си внушил, че колкото по-живо си представя всичко, толкова по-леко ще го изживее и толкова повече ще намери сили да го извърши. Ем. Станев, ТВ, 5. Дори моят съсед, санитарният полковник, намери сили да се приготви набърже и да обуе лачените си ботуши, високи и тесни, както изисква военният шик. Л. Стоянов, Х, 69.

10. В съчет. със същ. време, случай, сгода и подч. изр. със съюз да. Успявам, откривам възможност в подходящ момент да направя това, за което става дума в подчиненото изречение. Той вършеше това весело и с такова голямо благодушие, че намираше време да подхвърли и някоя шега на жените. Й. Йовков, Ж 1945, 127. — Брей, човече, как в две години близо нито веднъж не намери време да пишеш на брат си подробно какви успехи имаш, какво става с теб! М. Грубешлиева, ПИУ, 218. Велика намери случай да се отплати за обидата, която Ивана ѝ нанесе, като се сравни с нея. К. Петканов, МЗК, 18. На тръгване намери сгода, та пошушна стрини Ванковици: — Не бива я. Т. Влайков, СВ I, 257. // Само св. Разг. В подч. изр. след относит. местоим. Имам, откривам възможност, макар и случайно или безпорядъчно, да извърша действието в главното, основното изречение. — На тез люде постите са по-много от нашите, затуй ша правят заговезни, когато намерят. Ст. Сивриев, ПВ, 33. Падна ми се да бъда в една сравнително голяма къща в центъра на селото. Настаниха ни в голяма одая, с миндерлъци и долапи в стените. Насядахме, кой където намери. Д. Жотев, ПМИ, 107. Щом на пазара се появиха доставчиците на месо за войската, чорбаджи Тодор се облещи напреде им. Разтича се като луд по селата. Захвана да купува де каквото намери. А. Каралийчев, ТР, 193. Не пропуща да се натруфи с каквото намери. Й. Йовков, Разк. I, 9-10.

11. Разг. За куршум, граната, удар и под. — достигам определена цел; улучвам, уцелвам. Куршумът намери пак бурена. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 96. Гранатите и шрапнелите не ги намираха сега, падаха настрана и по-надалеч. Й. Йовков, Разк. I, 84. И в един момент на невнимание, когато двете дебели ръкавици на Иван се отпускат за една стотна от секундата, турчинът го намира право в лицето с два страшни удара. Л. Стефанова, ВМД, 125. // За писмо, телеграма и под. — стигам до получателя, до адресата си. Той им обади, че е ранен, и адреса си писа, но скоро след това го преместиха в София, та отговорът им [на домашните] трябва да не го е намерил. Г. Караславов, ОХ II, 14. Казах му, че телеграмата със

скръбното известие намерила бай Ганя в неговия чифлик. Ал. Константинов, БГ, 19. Ако писмото ми ви намери у дома, моля ви пишете ми една дума. Ив. Вазов, ПЕМ, 54.

12. Само св. Разг. Обикн. във въпросителни или подбудителни изр. в съчет. с нареч. като сега, тук и др. и подч. изр. със съюз да. Изразява неодобрително или иронично отношение към определено събитие, обстоятелство, проява и др., назовани в подчиненото изречение. Утринното слънце го [Димо] засрещна, .. Махна с ръка към изток и изруга: — Сега намери да изгрееш! К. Петканов, МЗК, 150. Той [полицаят] изкриви напуканата си уста в грозна усмивка и кресна: — Риба ловиш?... Че тука ли намери да ловиш? А. Мандаджиев, ОШ, 50. И намерил си за какво да мислиш там, а още повече — за какво да ми пишеш: за немската поезия! П.П. Славейков, Събр. съч. V, 152. Стана му мъчно на ангела. — В такова село намери да ме прати дядо Господ на тоя хубав ден. Елин Пелин, Съч. IV, 180-181.

13. Разг. В конструкция какъв + същ. + те (го) е намерил. За изразяване на възмущение от неуместното поставяне на въпрос за нещо, което се посочва от съществителното. — Как не ни дойде одеве на ума, че е сватба? .. Каква те е сватба намерила, хаджи. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 186. Питаме го: що е? Какво стана? Кога ще си доде? — А-ха, — казва, — какво ви е дохождане намерило? Той замина за Влашко. Т. Влайков, Съч. II, 34.

14. Диал. За болест, грижа, чувство, състояние — обхващам, хващам, обземам някого. Намерила ме била веднъж някаква болест, която ме хвърля в силен огън. Т. Влайков, Пр. I, 81. Скоро тишината се наруши от кикотенета, защото шегобийското настроение намери господин С. и в тоя необикновен час. Ив. Вазов, Съч. ХV, 124. Дремка ми са дреме, / сън ма не намира / за нашто комшийче! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 539. Цели вече две-три годин време, / нито сън го Вельо, бе, намира, / нито ядене, бе той ядеше. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 8. намирам се, намеря се I. Страд. от намирам в 1, 2, 3, 4, 9, 10 и 11 знач. Да се намери радиусът на кълбо, което има обем, равен на обема на даден конус или цилиндър. Матем., 1967, кн. 2, 2. Изгубеният шал се намери. IIВъзвр. от намирам в 4 и 7 знач. Този ден беше Петровден. / .. / Никой не ходеше на работа. / .. / Само моят баща се намери за умен, та още / призори ни разбута из одъра. Ст. Даскалов, БП, 90. III. Взаим. от намирам в 1 знач. Мигом двама за ръцете / хванахме се ний — / устни с устни се слепиха — / вече кой знай как / .. / устни с устни се намират / па макар и в мрак. П.П. Славейков, Събр. съч. V, 101. намирам си, намеря си възвр. Намерих си работа.Намерете си квартира.

Добре намерил! Разг. Отговор на поздрава "Добре дошел!" Петко: — Добре дошли. Добри Терзията: — Добре намерил, чорбаджи Петко. П. Тодоров, Събр. пр II, 421. — Добре дошел, бре Кольо! — Добре те намерил, Гунке. Г. Райчев, ЗК, 157. Игла да загубиш, ще я намериш. Диал. Употребява се за много добре разтребена къща, стая и под. Каквото съм търсил (дирил), намерил <съм си го>; каквото съм търсил, това съм и намерил. Разг. Заслужил съм да си изпатя от нещо, получил съм си заслуженото за моя постъпка. — Стига и ти! — обличаше шубата си Драгуня. — Хората си знаят работата. Кой каквото е търсил, намерил си го е. Кл. Цачев, ГЗ, 98. — Да ги вземе дяволът — въздъхна той. — Каквото са си търсили, намерили са. Ем. Манов, ДСР, 299. Намерила баба хапано (скубано), ами (а че) иска и щипано. Диал. Ирон. За човек, който иска много, без да заслужава и това, което има. Намерила булката брадвата (секирата, метлата) зад вратата; намерил в църквата свещ. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой казва, че е намерил нещо, а той го е взел оттам, където му е мястото. Намерили се <като> куко и пипе. Разг. Сдружили се поради еднаквите си недостатъци. Намерил съм крава, та (да) я доя. Разг. Използвам беззащитен или лековерен човек и редовно вземам нещо от него. Намерил съм <празна> църква да се кръстя (прекръстя). Разг. Ирон. Потърсил съм помощ от някого, на когото не може да се разчита. — Фашистки мекерета и палачи,.., като въшки ще ви измачкаме. Толкова кръв изпихте от народа,.., и не мирясвате — и силно го удари отзад. — Ама сте намерили църква да се кръстите. В. Нешков, Н, 436. Намерил съм село без кучета, <тръгнал съм без сопа (тояга)>; намерил съм стадо без кучета. Разг. Превишил съм си правата и си позволявам всичко, своеволнича. Богдан ги [турците] изтласка на двора, посочи им конете и им заповяда: — Сега да ви видя гърба! И друг път да не сте припрели до селото, че главите ви ще взема. Намерили сте село без кучета, тръгнали сте без тояги! К. Петканов, Х, 133. — Ти не позволяваш на собствениците да карат сами машините си. Кой закон ти дава такива права? .. Мислиш, че си намерил стадо без кучета ли? А. Гуляшки, МТС, 165. Намерил съм, че (та) съм премерил (се забравил, се прехласнал). Разг. Самозабравям се и искам повече от това, което имам, без да го заслужавам. — Е Рале, .., тъй току без черпня ли ще оставиш да мине? .. — Бе, вие, като намерихте, хамен че се забравихте! — извърна се Рале. П. Тодоров, И I, 122. Намери ме на (у) амин<а>. Диал. Свари ме, уличи ме в добро разположение и се възползува от това. Намерих клин да си закача торбата. Диал. Направих грешка, че се залових с такъв човек или с такава работа (употребява се, когато някой претърпи неуспех, несполу‑

ка). Намирам / намеря вратичка за нещо. Разг. Намирам изход (обикн. нереден) от някакво трудно, объркано положение. Намирам / намеря края на нещо. Разг. Узнавам, разбирам всичко за нещо, което не ми е било много ясно или е било объркано. Намирам / намеря на всяко гърне похлупак. Разг. Винаги съумявам да дам сполучлив, остроумен отговор, мога веднага да отвърна, да отговоря. Намирам / намеря общ език с някого; намираме / намерим общ език. Книж. Стигам (стигаме) до разбирателство с някого , до общо мнение, схващане. Синът му и голямата дъщеря .. ги нямаше, виждаше ги съвсем рядко, но даже и в тези редки срещи трудно намираха общ език. Д. Фучеджиев, Р, 37. С този богат асортимент костюми кралят искал да докаже, че може да намери общ език с всеки един човек от народа. Р. Ралин, ДВШ, 31. Намирам / намеря похлупак (капак) на нещо. Разг. Съумявам да дам сполучлив, остроумен отговор за нещо, веднага отвръщам на нещо. Намирам / намеря себе си. Книж. Правилно определям своите интереси, наклонности или възможности, своето собствено мислене или чувства, без чужда намеса и влияние. Първата самостоятелна изложба на Георги Баев .. бележи ръста на един художник, който е намерил себе си и все пак който вечно търси и намира и все остава незадоволен. ВН, 1964, бр. 3865, 4. Струваше му се, че там отново ще намери себе си. Шестте години, които беше прекарал тук, .., отмъстително го бяха мачкали, душили — да го принудят да стане като тия, които го заобикаляха. НК, 1958, бр. 46, 2. Намирам си / намеря си беля<та>. Разг. Обикн. в св. Имам неприятности от нещо, което съм се заел да върша или с което искам да помогна, да услужа на някого; сам си създавам неприятности с някого или с нещо. — Да тръгнеш всред нощ! Ще да си намериш беля. К. Величков и др., ЛБ (превод), 81. Намирам си / намеря си майстора. Разг.; Намирам / намеря кръстника си (бога си). Диал. Обикн. в св. 1. Попадам на човек, който успява да се справи с мене, да ми даде заслуженото. Стефанаки: — Страшен разбойник! Толкова години върлува и още не могат да му откъснат главата... Кара Ибрахим: — Ще си намери и той майстора. Г. Крънзов, Избр. пр, 159. — Брей, ха дано сега си намериш майсторите. Ако и военните не те вкарат в пътя, нямаш оправяне, докато си жив. В. Нешков, Н, 129. 2. Употребява се за някого, който е подходящ за нещо, за някаква работа, която трябва да бъде извършена. По същата причина и забавих се да ви поздрава, тебе и Маджаров, с новото начинание. Аз съм впълне уверен, че и "Българска сбирка" ще покарате .., както и "Юридически преглед". Работата е намерила майстора си. Ив. Вазов, НПИс., 112. Не мога да си намеря място; не си намирам / намеря мястото. Разг. Не мога да се успокоя, да стоя спокойно, поради това, че съм обхванат от някакво силно чувство, вълнение, тревога. Още като започна да се затваря чаршията и уплашени люде пребягваха по улиците, старата Глаушица не можеше да си намери място вече ни в къщи, ни по двора и току излизаше на портата да надзърне — идат ли си людете ѝ. Д. Талев, ПК, 591. Бях вече ученик в гимназията и веднъж си дойдох за ваканция. Мама място не си намираше от радост. Кр. Григоров, ОНУ, 125. Не намирам / намеря думи. Не мога, обикн. поради силно вълнение, смущение, да изразя, да изкажа нещо, което чувствувам, мисля или искам да кажа. Вашият адрес тъй дълбоко ме трогна, че не намирам думи да кажа нещо повече за себе си от това, което вий казахте. Ст. Л. Костов, Г, 81. Не намирам място на някого;Не намирам място <къде да сложа (турна) някого. Разг. Старая се всякак да угодя на някого, да му окажа внимание, като израз на уважение и почит или на голямата ми радост, че го виждам. Отначало не намираха място къде да ме сложат, черпиха ме с цигари, хвалиха таланта ми, а след това... обърнаха другия лист. ВН, 1961, бр. 3134, 4. — Сега я пращаш по дяволите, а доскоро не можеше да ѝ намериш място в къщи. То едно внимание... сякаш мед от устата му. Не би жена, не би чудо! Ст. Л. Костов, Избр. тв., 460. Не съм намерил на пътя (на улицата) нещо или някого. Разг. Не съм безразличен, нехаен към нещо, обичам нещо и държа на него. Те избираха и сменяваха участъците си, .., правеха дълги почивки .. — За тях всичко е позволено — казваха някои, — а ние да не сме си намерили здравето на пътя! Г. Мишев, ЕП, 164. — Че аз да не съм си намерила детето на улицата? Искате да го убия ли? Тя ми боледува, горкичката. П. Велков, СДН, 373. Със свещ <да го търсиш>, не можеш да го намериш (го намери); със свещ <да го търсиш>, не ще го намериш. Разг. Употребява се за нещо, което е много рядко. — Аз, господин Омайников, се радвам много, че виждам пред себе си такъв един рядък идеалист като вас. Такива хора днес със свещ не можеш ги намери. Св. Минков, РТК, 98. Търкулнала се тенджерата, та (че) си намерила похлупака; търкулило се (търкулнало се) гърнето, та си намерило захлупката (захлупака, похлупака, похлупачето). Разг. Пренебр. Употребява се, когато при някаква работа, дейност и под. участвуват хора с еднакви недостатъци, еднакво лоши. — А видя ли онова русо прасе, адютанта му? — .. — Търкулнало се гърнето, та си намерило похлупачето. Д. Кисьов, Щ, 151. Ще ме търсиш, но (ама) няма да ме намериш. Разг. Горчиво ще съжаляваш за мене, въпреки че сега не ме цениш (употребява се като закана).

НАМЍРАМ

НАМЍРАМ СЕ, -аш се, несв.;намѐря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Само несв. Разположен съм на определено място. Същинският "Търнов град", .., се е намирал на Царевец. Ст. Михайлов, БС, 93. Воденицата се намираше на широка равна поляна, обградена с плет от тръни. М. Гръбчева, ВИН, 364. Отпред, току до чардака, се намираше дървото, което се виждаше отвред наоколо — стар бряст. Й. Йовков, ЧКГ, 64. Нашето стопанство се намира на брега на Черно море. ОП, 206.

2. Несв. и (остар.) св. С предл. в. Бивам, пребивавам, оказвам се в определен момент някъде. По това време Раковски се намирал в Котел. Н. Ферманджиев, РХ, 21. Скоро след нещастието с Мария тя получи писмо от Павел. Той ѝ съобщаваше, че се намира в Париж и ще замине доброволец в испанската армия. Д. Димов, Т, 220. — Докарали са го по етапен ред. Сега се намира в околийското. К. Калчев, ПИЖ, 144. — Престолонаследникът, .., той изпрати във Видин, за да се не намери в Търново при настъпващите тежки за синовното му сърце събития. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 170. Това обстоятелство спаси зетя ми, който се беше намерил в Едрине, когато избухна въстанието. К. Величков, ПРСп. I, 120.

3. Само св. Попадам, озовавам се, обикн. неочаквано, някъде на някое място. — Не щеш ли — попаднахме на засада, хвърлиха бомба и другаря ми убиха, мене зашеметиха и плениха и аз се намерих в Пловдив, в "Ташкапия" — ако си чул! Н. Хайтов, ДР, 189. Къщата се изпълни с бъркотия, но господин Лалков като кум се разпореди така бързо, че всички завчас се намериха на трапезата. Д. Вълев, З, 129. Ние можем да си представим какво означава за един .. български генерал, .., изведнъж да се намери в затвора с тежки обвинения. Е. Каранфилов, Б III, 43-44. Когато се намери в дола, той зачу мътни звукове от тъпани и зурни. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 139.

4. Само несв. Същестувам, има ме някъде. За жалост ни една от исканите книги не се намира в библиотеката ми. Ив. Вазов, ПЕМ, 16. Към "редки метали" се отнасят елементите, които се намират в незначителни количества в природата и имат твърде трудна технология на получаване. К, 1963, кн. 8, 13. В хаджи-Генчовата къща се намира цял пазар. Л. Каравелов, Съч. II, 11.

5. Прен. Несв. и (рядко) св. С предл. в и същ. За психическо състояние, положение и под. — оказвам се, съм в някакво състояние, положение (назовани от съществителното). Той не беше пил много, но се намираше в странно някакво опиянение. Й. Йовков, ВАХ, 54. Косата му беше разчорлена, а подкопаните му очи гледаха втренчено, сякаш се намираше в някакъв транс. Д. Димов, Т, 494. Солидната научна методология прониква в цялостното дело на Хаджийски, .., Но Хаджийски се намира в истинската си стихия, когато сам наблюдава и изучава. Е. Каранфилов, Б III, 282-283. "Кога види скорпионът, че се намери в опасност, убива се с жилото си." Н. Райнов, БЛ, 204. Началникът се намери в затруднение: все пак кой отряд е проявил най-голямо старание. На тоя въпрос нямаше отговор. Цв. Ангелов, ЧД, 226.

6. Само в 3 л. Има, оказва се налице или се появява (някой, нещо). Ако пътуваше с влак, съседите му във вагона непременно го заговаряха и само след един час винаги се намираше някой, разказал му житие-битието си. А. Гуляшки, ДМС, 93. Дето и да замръкна, все се намират добри хора да ме приберат за нощувка. Д. Марчевски, ДВ, 9. Намериха се стари жени, които веднага туриха на огъня пшеница и пратиха да кажат на свещеника да удари църковната камбана за смърт. К. Петканов, МЗК, 23. — В пъкъла все ще се намери едно място и за теб! Св. Минков, РТК, 178.

7. Само св. Разг. Срещам се с някого. — Де ще се намерим? — Аз ще ви чакам на станцията. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 36. Интересни пътешествия бяха тия излети. Със съобщения в хрониката на вестниците се канеха желаещите да се намерят на определено място в определен час, като си вземат храна и дрехи. К. Константинов, ППГ, 187. Мегданът е изпълнен със свят. Тинка се намери със свои акранки. Т. Влайков, СВ I, 253. Надвечер, когато вече щяха де се връщат, те се намериха с Алекси и Милчевски и, докато се питаха кой как ще си ходи, зададе се каруца със звънци и в нея видяха Галчева. Й. Йовков, ЧКГ, 232.

8. Диал. Обикн. св. Раждам се. Младите заеха стаята и заживяха щастливо и прещастливо. Дори близнаци им се намериха. Сп. Йончев, С, 44. Петрана, Васильовата снаха, едвам устиска да завърши училище, да се вземат с Кръстя .. То любов, то чудесии, хеля избутаха училището, детето им се намери по скоростния метод. Б. Геронтиев, Б, 26. Станала трудна, неволна / на седем-осем месеца / и на Тодора думаше: / — Тодоре, зетко Тодоре, / ден доди, време наближи, / детето да се намери. Нар. пес., СбВСт, 383.

НАМЍРА МИ СЕ несв., непрех. Разг. Имам, притежавам (обикн. случайно или за краен случай). — Дадох да ми направят още един ключ. Да ми се намира, когато ми се случи да излизам. Защо да чукам нощем на портата? Д. Талев, ПК, 560. Да ти се намира в къщи сол, че нашата се свърши?

За кадия, да се намира. Диал. В случай на нужда, когато потрябва. <Колкото (само)> да се намирам / намеря на приказка (дума, разговор). Диал. За да не мълча, за да кажа нещо. Той не я послуша, продължи да отсява. Но и Яна не искаше да мълчи, готвеше

се да му каже нещо, но тя не можа да се реши, заприказва напосоки, колкото да се намира на дума. К. Петканов, Х, 62. — Защо ли ме разпитваше? Да се намира на приказка. К. Момчилов, ЗК, 69. <Колкото> да се намирам на работа. Разг. За да си запълня времето, да не скучая, без да е особено наложително. — Мели брашно, продава го и пак мели, само да се намира на работа. Й. Йовков, А, 41. — А-а, аз като видя още клиента и познавам ще купува или няма да купува! — И за мен какво решихте? — попитах с любопитство. — Гледате ей така, колкото да се намирате на работа! — призна ми откровено той. ВН, 1960, бр. 2633, 4. Къде се намираш. Разг. Неодобр. Дръж се прилично, както подобава, както е редно. — Ти да си събираш езичето, .., къде се намираш ти, аз за тия думи в миша дупка ще те натикам. Г. Караславов, ОХ II, 528. — Тишина! — извика председателят към публиката... — Къде се намирате? Тука съд ли е или е панаир? Д. Ангелов, ЖС, 296. Намирам се в глуха линия. Книж. Отстранен съм, изолиран съм и не ми се дава възможност да се проявя, да напредна служебно или обществено. Намирам се в обятията на Морфея. Книж. Спя дълбоко и спокойно. Намирам се / намеря се в чудо. Разг. 1. Силно се изненадвам от нещо, смайвам се, слисвам се и не зная как да постъпя, как да се справя с нещо. — Пази боже, някой да излезе от кабинета — като наскачат едни заслужили, достойни, способни, ще се намериш в чудо, кого да избереш — кой от кой по-добър. Ст. Л. Костов, Г, 41. 2. Изпадам в крайно затруднено положение. Кръчмарят ми обади сурово, че няма място; нямаше място за мене и в другите кръчми-ханища, дето питах. Намерих се в чудо. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 7. Намирам се / намеря се <като> в небрано лозе. Разг. Неочаквано изпадам в крайно неудобно, неловко положение и се чудя как да постъпя; стъписвам се. Кольо Моряка млъкна, но ние всички гракнахме и полицаят се намери в небрано лозе. — Брей, вие синца сте на един акъл! — позасмя се той. К. Митев, ПБ, 398. Намирам се / намеря се като куче на воденица. Диал. Извънредно много се изплашвам и не мога да намеря изход от неблагоприятното положение, в което съм изпаднал по моя вина (употребява се, обикн. когато някой е заловен при извършване на нещо нередно). Намирам се / намеря се между два огъня. Разг. 1. Само в несв. Положението ми е крайно тежко, застрашен съм от опасности или неприятности от две страни, които обикн. са с противоположни интереси и изисквания. Вкъщи той се намира между два огъня — жена си и майка си. 2. Изпадам, попадам в крайно тежко положение, застрашен от опасности или неприятности от две страни. Отпреде му се зададоха двама въстаници от далегледната стража, и той се намери между два огъня. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 131. Намирам се / намеря се между живота и смъртта. Книж. За тежко болен човек — положението ми е много тежко, не се знае дали ще оздравея, дали ще оживея. Намирам се / намеря се на кръстопът. Книж. Двоумя се, не мога да реша какво да предприема или да избера. Намирам се / намеря се натясно. Разг. 1. Само в несв. Положението ми е трудно, тежко и съм принуден да направя нещо, което е против волята ми. Но в тая вечност Хайне си помага с шегата, която приживе тъй му е помагала — когато той се е намирал натясно. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 40. 2. Изпадам в тежко, трудно положение и съм принуден да направя нещо, което е против волята ми. С особена наслада разправяше той как хората на властта, намерили се натясно, го молели за пощада, обещавали му "златни планини" — "само да не стреля". Ем. Манов, ПЯ, 52. Лисицата подмами петела в гората. Тъкмо се канеше да го разкъса, вълкът пристигна. Викна: — Пусни го веднага! Лисицата се намери натясно и пусна петела. Ив. Планински, БС, 86. Намирам се / намеря се на улицата. Разг. 1. Само в несв. В тежко, бедствено положение съм, без подслон, жилище или без никакви средства за преживяване. 2. Изпадам в тежко, бедствено положение, без подслон, жилище или без никакви средства за преживяване. — Аз не искам да я обиждам, — извини се Иванова първа, уплашена от мисълта да се намери на улицата. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 82. Намирам се под (на) ръка някому. Разг. На разположение съм, мога всеки момент да бъда в помощ или да бъда използуван. Не се намираш в (на) бащината си воденица. Диал. Казва се на човек, който много вика, говори високо. Не съм се намерил на пътя (улицата). Разг. Имам право на уважение, не ще позволя да се отнасят зле с мене.

Списък на думите по буква