НАМИРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЍРВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); намѐря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намирам; намервам, намярвам. Трицветен пряпорец отнякъде намирват, / па се на Александровский площад / и те изсипват. К. Христов, ЧБ, 200. намирвам се, намеря се страд и възвр. Само от противоречието на мненията се изработва истината, се намирва истинният път. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 390. намирвам си, намеря си възвр. Какво да стори сиромахът; .. на чуждо село е, ябанджия е. И тича той у дома си, намирва си нещо работа и работи. Ц. Церковски, Съч. III, 188.