НАМЍСАМ

НАМЍСАМ, -аш, несв. (остар. и диал.);намѐся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намесвам1; намисвам. — Казват, някога дядо ми от всички чарбаджии с най-много ракия и стоки бил заобиколен тука. Неговата чест чак до Цариград се носела .. Петко: — Ти какво намисаш дяда си? П. Тодоров, Събр. пр. II, 379. намисам се, намеся се страд.

НАМЍСАМ СЕ несв.(остар. и диал.);намѐся се св., непрех. Намесвам се; намисвам се. — Те [децата] трябва да те имат за баща, а не за майка. Баща, който рядко се намиса, но като се намеси, отрязва с една дума. Ст. Чилингиров, ХНН, 187. — Моля, не е позволено да се карате... не позволява конституцията — намиса се един стражар. Хр. Смирненски, Съч. III, 210. И така, ето първата причина, според която светската власт както в езическия мир, така и в християнския се е намисала в религията или в черковните работи. ПСп., 1876, кн. 11 и 12, 59.

Списък на думите по буква