НАМЍТАМ

НАМЍТАМ, -аш, несв.;намета̀, -ѐш, мин. св. намѐтох, прич. мин. св. деят. намѐл, прич. мин. страд. намѐтен, св., прех. Събирам с метене нещо, обикн. разпиляно някъде или в голямо количество. Старицата, щом избие маслото, ще вземе метлата и ще почне да намита попиляното зърно по краищата. А. Каралийчев, ПД, 70. В единия ъгъл на амбулаторията имаше капак за избата, през който от десетилетия са намитали сметта. РД, 1949, бр. 111, 2. // Стесн. За вятър — като духам, събирам, нанасям нещо някъде. Топъл есенен вятър сбираше нападналата шума и я намиташе в апаратната стая. А. Каралийчев, ПГ, 61.

2. Диал. Измитам, помитам. Вечерта наметохме хармана, напръскахме го с вода да глътне праха, и затегнахме стожера. Кр. Григоров, ОНУ, 48. Баба вече е слязла от диканята и намита края. Гони с метлата кокошките, пъди ги да не кълват оголеното зърно. А. Каралийчев, ПС III, 104. намитам се, намета се страд.

Списък на думите по буква