НАМКАКЪВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀М-КАКЪВ <СИ>, на̀м-каква <си>, на̀м-какво <си>, мн. на̀м-какви <си> и НА̀-КАКЪВ <СИ>, на̀-каква <си>, на̀-какво <си>, мн. на̀-какви <си> неопр. местоим. Диал. 1. Вместо прил. а) За неопределено посочване на признак, който говорещият не знае или не си спомня. Завчера еще ма накараха да броя шест гроша за владиката, че бил българин и че в Цариград трябало пари за други владици и за нам-какви съветници. М. Балабанов, С (побълг.) 63. б) За неопределено посочване на признак, който е известен на говорещия, но той го намира за маловажен, неинтересен или се отнася с пренебрежение, недоверие към него. — И свирнята, и всичкото е до време. Нали ти разправяли, аз спокойствие нямах от сватби, от гощавки и от нам-какви олелии... Б. Геронтиев, Б, 16. — Вие уж са считате нам-какви си, но доколкото можах да разбера, работата ви била много проста,.. Старият ни водач искаше да каже с това, че сме биле малко мекошави. З. Стоянов, ЗБВ I, 206. в) Какъвто и да е, независимо какъв, безразлично какъв. — Не трактори, ами нам-какви дяволии да ни докарат, това ми не трябва мен! Ст. Даскалов, БМ, 5.

2. Вместо същ. Пренебр. Нам-кой. Пишеш ми за нам-какъв си Бокъл-Мокъл, ама аз не ти вярвам. Ал. Константинов, БГ, 16.