НАМКОЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀М-КОЙ <СИ>, нам-коя <си>, на̀м-кое <си>, мн. на̀м-кои <си>, вин. на̀м-кого <си>, дат. на̀м-кому <си> (само за лица от м.р.) и НА̀-КОЙ <СИ>, на̀-коя <си>, на̀-кое <си>, мн. на̀-кои <си>, вин. на̀-кого <си>, дат. на̀-кому <си> (само за лица от м.р.), неопр. местоим. Диал. 1. Вместо същ. а) За неопределено посочване на лице, което говорещият не знае или не си спомня. Снощи си легнах, та заспах, / нам-кой си да ме придебне, / да ми гривните прибере. Нар. пес., б) За неопределено посочване на лице, което е известно на говорещия, но той не иска да го назове конкретно поради пренебрежение, недоверие и др. — Тръгнал съм бил да върша работа за нам-кого си — бърбореше той. А. Страшимиров, ЕД, 33. в) Безразлично кой, който и да е. Ако ще би и нам-кой си [не му се боя]. П.Р. Славейков, БП I, 28.

2. Вместо прил. За неопределено посочване на признак, количество и под., които говорещият не знае или не иска да уточни поради пренебрежение, недоверие към тях. За тази гора, която някога владял един турски бей, водеха спор двете села от нам-кои години. А. Каралийчев, СР, 38.