НАМКЪДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀М-КЪДЕ <СИ> и НА̀-КЪДЕ <СИ> неопр. нареч. Диал. За неопределено посочване на място, което говорещият не знае или не си спомня. Нам-къде са скрити тия работи.

2.За неопределено посочване на място, което е известно на говорещия, но той не намира за нужно да го назове конкретно или се отнася с известно пренебрежение, недоверие към него. И само я тешаха со измами, / че някоя си нам-къде си уж / детето е прибрала на кърма. П.П. Славейков, Събр. съч. I, 162. Ненамазаните кола страшно скърца‑

ха, та ги беше чул до нам-къде си. Ил. Блъсков, СК, 42. На Гайдата е твърде жално да чува таквиз наприятни слухове, че жени са запирали нам-къде си. Г, 1863, бр. 5, 35.