НАМНОЖАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМНОЖА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намножавам и от намножавам се; увеличаване, умножаване. Те [противоречията между хищниците] съществуват и по този начин в природата се осъществява онова равновесие, което осуетява прекомерното намножаване на вредните видове. М. Йосифов, НСН, 63. Нищо не спираше въобще сичките членове да се трудят за намножаване прихода на читалището. Ил. Блъсков, КУ, 9.