НАМО̀КРЮВАМ

НАМО̀КРЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал); намо̀кря, -иш, мин.св. -их, св., прех. Намокрям. Солената морска вода, с която по някой път намокрюваха устните си, възбуждаше повече жадостта им за сладка водица. П. Кисимов, ОА I (превод), 155. намокрювам се, намокря се страд. и възвр. Ако би топлотата вътре да е излязла на 20 градуса и искаш да я умалиш,.. са намокрюват чершафи или тънки черги и са простират на въжи помежду скeлите. З. Княжевски, ПРШ (превод), 59.

НАМО̀КРЮВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); намо̀кря се св., непрех. Намокрям се. Една вечер шадраванът се поврежда и киното бива заляно като от истинско наводнение. А част от публиката наистина се намокрюва като при наводнение. Хр. Бръзицов, НЦ, 326.

Списък на думите по буква