НАМОКРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАМО̀КРЯМ, -яш, несв.; намо̀кря, ‑иш, мин.св. -их, св., прех. 1. Правя нещо или някой да стане мокър. Сестрата отново намокря кърпата и я поставя върху главата [на Митка]. П. Спасов, ХлХ, 289. Две светли сълзи се отрониха от очите ѝ и намокриха ръкава на ризата му. П. Льочев, ПБП, 72. Вървим нагоре по Сливница,.., дъждът ни намокри и под езиците,..; питам се: пак ли се върна тая пуста робия да се робува? Н. Попфилипов, РЛ, 36. Лежеше болен.., без да има най-малко облекчение, нито една капка чиста водица, за да намокри устните си. П. Кисимов, ОА I (превод), 104. Ударило ситна летна роса, / та намокри байрак на планина, / под байрака шарена постилка. Нар. пес., СбВСтТ, 303.
2. Разг. Напикавам, попикавам някого или нещо; подмокрям. — А случи ли се, детето да го [мъжа] намокри, тогава, пази Боже! Ст. Чилингиров, РК, 25. намокрям се, намокря се страд. и възвр. Косата се намокря добре с вода, след което се сипва малко по малко шампоан. Г. Георгиев и др., ФБП, 47. Най-напред семената се намокрят с определено количество вода. Бтн. V и VI кл (превод), 96. Намокрих се и си навих косата.
НАМО̀КРЯМ СЕ несв.; намо̀кря се св., непрех. 1. Ставам мокър. Косите на слепите ѝ очи се намокриха, сълзи потекоха по ръката ѝ. М. Грубешлиева, ПИУ, 156. Той беше натъпкал раницата до самата ѝ шия, а отвън висеше навита на руло голяма вълча кожа, която из пътя толкова се намокри и така му натежа, че .., щеше да я хвърли. Сл. Трънски, Н, 171. Едва се намокри прахът и дъждът спря. К. Петканов, СВ, 51. През водата минал и не са намокрил. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 84.
2. Разг. Напикавам се, попикавам се, подмокрям се. Султана погледна и мъжа си: "Гледай го ти стария вещер, ще се намокри от радост. А секи ли е за въвеждане в къщи, бре!" Д. Талев, ПК, 154. Колкото пътя [бебетата] ся намокрят, тряба да ся обършат добре. У, 1871, бр. 12, 185-186.
◊ Намокрих (ще намокря) гащите. Разг.; Намокрих (ще намокря) бечвите <отзад>. Диал. Силно се изплаших (ще се изплаша). — Нема ли некой от вас да попей, бре? Или всички намокрихте бечвите си отзад! Д. Талев, И, 565. Намокрям <си> / намокря <си> гащите. Разг. Напикавам се, попикавам се. Взе той, юнакът му, че си намокри гащите. Майко моя, да видиш, като се разпои оная ми ти боя, като го изцапа — от пъпа та до петите! Г. Караславов, Избр. съч. II, 152. Намокрям си / намокря си гърлото. Разг. Пийвам обикн. малко вино или друго алкохолно питие. Кото Караманеца се яви пред избирателната секция червендалест, весел, усмихнат както винаги. А това означаваше, че добре си е намокрил гърлото. Т. Харманджиев, КВ, 242. Намокрям <си> / намокря <си> очите (окото). Разг. Просълзявам се, заплаквам. Колко сълзи проляха за тях [войниците]. За мене никой няма да си намокри окото. Убиха се да им провождат колети на фронта. А. Каралийчев, НЗ, 35. Очите ми се намокрят. Разг. Просълзявам се, заплаквам. От мъка и злоба очите му се намокриха. Хр. Смирненски, Съч. III, 59. Очите на дядо Атанас се намокриха, а баба Цона наведе вежди и леко изсумтя. Т. Харманджиев, Р, 94.