НАМО̀КРЯНЕ

НАМО̀КРЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намокрям и от намокрям се. Нефтът е разложил мазнината по перата им, която предпазва тялото от намокряне. П. Славински, МСК, 114. Терени с подпочвени води от 4 до 8 м. дълбочина са годни за застрояване, но при тях може да се появи капилярно намокряне на почвата. К. Груев, ПГ I, 327-328.

Списък на думите по буква