НАМОРДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМО̀РДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Мрежа от тел или кожени ремъци, която се поставя на муцуната на куче, за да не може да хапе или да яде. В краката му се вреше малко полицейско куче. Животното души с открита муцуна,.. — Момчета — обръща се той към нас, — поправете намордника на щенето — ще ви дам крона за това. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 130-131. Шаро е известно ловно куче,.. Но стопанинът му винаги го води с намордник. ЛР, 1971, бр. 5, 22. Специализираните магазини за кучешки деликатеси или позлатени намордници са фалирали отдавна. Г. Готев, ПШ, 124.

2. Разш. Рядко. Телена мрежа, която се поставя на лицето на човек (обикн. пчелар) за предпазване от ухапване и др. Чичо Генко си подсвиркваше с уста и, нахлузил смешен намордник от телена мрежа, гълчеше галено пчеличките, когато го ожилваха по ръцете и премяташе ловко медоносните рамки. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 180. Двама от тях [затворниците] шетаха из двора, други пък мелеха брашно до портала, а на устата им бяха сложени телени намордници, за да не ядат житото. ВН, 1958, бр. 2103, 4.

◊ Турям / туря (турвам / турна) намордник някому. Книж. Забранявам някому да говори за нещо, карам го да мълчи.

— Рус. намордник.