НАМОЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМО̀ЧВАМ, -аш, несв.; намо̀чам, ‑аш, св. и (рядко) несв. и намо̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Напикавам, попикавам; намочквам, напиквам1. намочвам се, намочам се и намоча се страд.

НАМО̀ЧВАМ СЕ несв.; намо̀чам се св. и (рядко) несв. и намо̀ча се св., непрех. Диал. Напикавам се, попикавам се; намочквам се, напиквам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.