НАМРА̀ЗВАМ

НАМРА̀ЗВАМ, -аш, несв.; намра̀зя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Обзема ме омраза към някого или към нещо, започвам да мразя някого или нещо; намразявам, възненавиждам. Намразих хората: презирах равните ми, а ненавиждах онези, които стояха над мене. Г. Райчев, Избр. съч. II, 130. Ако Калофер се задоми, ако село засели, народът ще го намрази. М. Марчевски, П, 26. Колкото по-хубава е една песен, толкова повече намразвам грозотията в живота. Т. Монов, СЧ, 43. Млад съм аз, ал младост не повна, / ах, па и да повна, не рова / туй, що съм аз веч намразил / и пред тебя с крака погазил. Хр. Ботев, Съч. 1950, 15. "Кога ще билки да свариш / във петък срещу събота, / като във стая увлезеш, / Петкана да си полееш, / тя ще си Стоян намрази." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 49. намразвам се, намразя се страд., възвр. и взаим. Туй, що беше предрекъл баща ѝ, ся случи: тя ся намрази от секого, криеха ся от нея. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 266. Каза му [следователят], че може да си вземе адвокат. Но той [Димо] отказа .. Отказа и на близките си да се застъпват. Намрази се. Л. Петков, ГЦ, 100. — А всъщност за какво ония двамата се мразят?запитах аз.. За парче земя изглежда... За какво друго могат да се намразят селяни... П. Вежинов, НС, 69.

Списък на думите по буква