НАМРАЗЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМРАЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; намра̀зя, ‑иш, мин.св. -их, св., прех. Намразвам. От ден на ден повече намразява Кузда: не дава да ѝ продумам за него. Ив. Вазов, Р, 14. Горда е душата,.. И когато ламти за чистота и мрази греха, намразява всеки, който я подлага на изкушения. Ем. Станев, А, 73-74. По-млогото от децата, оставени без потребната грижа, намразяват училището и го напущат, без да помислят веке за учение. Ч, 1874, бр. 21, 18. Аз арапи мразя — / пътя да ги срещна, / пътя намразявам. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 44. намразявам се, намразя се страд., възвр. и взаим. Започвам малко да се намразявам. М. Яворски, ЕСВ, 116.