НАМРЪЖДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМРЪ̀ЖДЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прич. мин. страд. от намръждя и от намръждя се като прил. Намръщен, начумерен, навъсен. Наместо, думам, в такивато дни [празнични] да срещаме хора весели, засмени, ние виждаме хора намусени, наскърбени, намръждени, като че целий свят им е крив. ВЦ, 1888, кн. 20, 29. "Не показвайте на децата си намръждено и кисело лице, с кротост глядайте да им усвоите сръцето" — казва един стар мъдрец. А. Начев, (превод), Лет., 1872, 150.