НАМРЪ̀ЩВАМ

НАМРЪ̀ЩВАМ, -аш, несв.; намръ̀щя, ‑иш, мин.св. -их, св., прех. В съчет. с лице, чело, вежди. Мръщя, сбръчквам (лице, чело) или свивам вежди в израз на недоволство; навъсвам, свъсвам, смръщвам, начумервам. Сарандовица погледна към него, намръщи лице и презрително се усмихна. Й. Йовков, ВАХ, 16. Той намръщи чело и сърдито я изгледа. Идеше му да ѝ викне. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 189. Тя виждаше едно — как миг след миг архонтите намръщваха чела. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 42. — Къде е сега? — Бистра намръщи вежди: — Нали знаеш... Още е в Рим. М. Грубешлиева, ПИУ, 101.

НАМРЪ̀ЩВАМ СЕ несв.; намръ̀щя се св., непрех. 1. Придобивам недоволен, сърдит вид, изразявам недоволство, като свивам вежди или сбръчквам чело, лице; навъсвам се, свъсвам се, смръщвам се, начумервам се, намусвам се, нацупвам се. Той премълча, намръщи се, сбра злъчно устни и изхвуча нещо през нос. Елин Пелин, Съч. II, 146. Като сръбна от содата, тя се намръщи и остави чашата. Ив. Вазов, Съч. ХII, 26. При тоя въпрос Мина се намръщва, извива глава отегчено и помолва брат си да напуснат трапезарията. М. Кремен, РЯ, 196. Старците наведоха глави, намръщиха се: домъчня им, че е огорчен учителят. А. Страшимиров, К, 61. // За лице, чело, вежди — свивам се, сбръчквам се в израз на недоволство. Сухото му и черно лице някак се намръщи и безкръвните му тънки устни нервно затрепераха. Елин Пелин, Съч. I, 21. Колчо,.., не вдигна очи да погледне баща си. Ала челото му се намръщи и лицето му попребледня. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 180. Внезапно челото му се намръщи. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 34.

2. Прен. За небе, природа, време — смрачавам се, притъмнявам от натрупани облаци, дъжд, мъгла; навъсвам се, свъсвам се, начумервам се. Странджа ще се намръщи. Слънцето от милост ще замижи, а облаците на ята ще разперят криле над нивите. К. Петканов, СВ, 24. Намръщило се беше небето, па се разбъркали ония облаци, като комина у ново вино — да речеш ха̀, сега ще рукне из улей. М. Георгиев, Избр. разк., 212.

Списък на думите по буква