НАМРЪ̀ЩВАНЕ

НАМРЪ̀ЩВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намръщвам и от намръщвам се; навъсване, свъсване, смръщване, начумерване, намусване. Именно тая първа половина от "Молитвата" се декламира и пее у нас с възторг, без никакво намръщване, без никакво протестуване на чувството на истината, ако не на естетиката — те и двете липсват у нас. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 90. Молбата за лодката предизвика у Фришмут леко намръщване. Д. Димов, Т, 480.

Списък на думите по буква