НАМРЪЩЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НАМРЪ̀ЩЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от намръщя като прил. 1. За лице, вежди, чело — който е свит в израз на недоволство, гняв, замисленост; навъсен, свъсен, смръщен, начумерен. Въздъхна младият момък, закри с лакът намръщеното си чело. А. Страшимиров, ЕД, 72. Ако и [Йосиф] да беше доста далеч, виждаше се, че лицето му, продълговато и румено, беше невесело, намръщено. Й. Йовков, ЧКГ, 18. В този момент вратата се отвори и тлъстата намръщена физиономия на Анетината майка се ококори съкрушително. Хр. Смирненски, Съч. III, 61. // Който изразява недоволство, неблагоразположение; навъсен, свъсен, смръщен, начумерен, намусен. Селяните навеждаха глави пред намръщения му поглед. Кр. Велков, СБ, 23. Тя [Ирина] му [на Димко] кимна с глава почти враждебно,.. Намръщеният му и затворен вид продължаваше да я дразни. Д. Димов, Т, 302. — Добре съм — отговори Голям Борован без особено желание и без да измени намръщеното и недоволно изражение на лицето. Д. Ангелов, ЖС, 79. Той беше едър човек със студени устни и намръщена усмивка. Ат. Наковски, БС, 89.
2. Който има сърдит, недоволен, мрачен израз на лицето; навъсен, свъсен, смръщен, начумерен, намусен, нацупен. Страх и гняв се изобразиха по лицето на намръщения монах. Ив. Вазов, Съч. ХI, 10. Сухият и намръщен човек махна с ръка, като че отпъждаше мухи от лицето си. А. Гуляшки, МТС, 18. Далеч на хоризонта фортовете стояха все тъй мълчаливи. Но там, може би, строгите, намръщени артилеристи се готвят вече за работа. Й. Йовков, Разк. II, 175. Работниците видяха и инженер Мечков, който слезе от леката кола с един нисък, намръщен и очилат мъж. Д. Кисьов, Щ, 303-304.
3. Прен. Който е смрачен, притъмнял от натрупани облаци, дъжд, мъгла; навъсен, свъсен, смръщен, начумерен. Полето се белееше навсякъде, а от намръщеното небе се сипеха леки снежинки. Кр. Григоров, Н, 83. Ясна, звездна нощ прогони / есенний намръщен ден. К. Христов, Т, 11. Задружно проехтяват църковните камбани / и светла вест се носи: повтаря я всемощно / разбуденото ехо в намръщени балкани. П. К. Яворов, Съч. I, 17.