НАМРЪЩЀНОСТ

НАМРЪЩЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от намръщен; навъсеност, свъсеност, смръщеност, начумереност, намусеност. При всичката намръщеност на Юрдана, обедът беше весел. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 49. Неговата намръщеност, кой знае защо, подчинените му вземаха като израз на голяма неудовлетворена взискателност. Н. Антонов, ВОМ, 104. Турна едната си ръка на рамото и я погледна. Видя, че тя е покрита с кръв. Веждите му се събраха като че ли в намръщеност. ПН, 1932, кн. 1, 13. До самий бряг под дъб клонат / събрани са момци смутени. / .. / По всичките лица личи / намръщеност и мрачност само. К. Христов, ПХ (превод), 88.

Списък на думите по буква