НАМУСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМУ̀СВАМ, -аш, несв.; наму̀ся, -иш, мин.св. -их, св., прех. В съчет. с нос, лице. Сбръчквам (нос, лице) в израз на недоволство.

НАМУ̀СВАМ СЕ несв.; наму̀ся се св., непрех. Придобивам недоволен, сърдит израз на лицето; намръщвам се, смръщвам се, навъсвам се, свъсвам се, начумервам се, нацупвам се. Бурното влазяне на чужди човек я стресна и тя извика уплашена, но като позна стария си приятел, тя се намуси и се изправи сърдита. Ив. Вазов, Съч. VIII, 126. Велика се намуси, отиде в другата стая и дълго плака. К. Петканов, МЗК, 40. Приближихме се, а мъжът ми се намусил — облак! А. Гуляшки, Л, 91. Винаги, когато ни зърнеше там [в кръчмата], Кючук Али се намусваше и заклатваше глава заплашително. Д. Калфов, Избр. разк., 237. ● Обр. Небето се намусва, ситен дъждец зачуква по покривите. К. Константинов, ПЗ, 88.