НАМУ̀СВАНЕ

НАМУ̀СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намусвам се; намръщване, смръщване, навъсване, свъсване, начумерване, нацупване. — Забравихте ни, господин Балчев — каза Саво с усмихнато намусване на лицето. Ив. Вазов, Съч. IХ, 55. Незнанова .., погледна Смрикарова накриво и се намуси. Но никой не обърна внимание на нейното намусване. Ст. Чилингиров, РК, 166.

Списък на думите по буква